Левски
Левски - една дума прави изречение. И това е най-голямото българско изречение.
Ти си в мен, Апостоле, в душата ми,
в мислите и в делата ми.
Ти правиш деня ми по-лесен.
Аз искам като Тебе да бъда.
Да се раздавам на всички.
И чрез твоята болка по-добър да порасна.
И България в сърцето си като тебе да нося.
Почит, Святост и дълбок Поклон!
Днес в училище се учим -
как да пишеме писмо.
Иска ми се утре
да напиша аз едно,
до един герой.
Левски - казвал се е той.
В него ще напиша,
колко съм щастлив,
че се е родил
и че днес съм жив,
защото той отдал си е живота.
Мисля, че ни гледа
от свободното небе
и с очите сини
ни вещае звездни светове.
Винаги ще тача
неговото име.
А пък днес ще коленича,
за да му изкажа:
Почит, Святост и дълбок Поклон!
Автор: Атанаска Пъркова, ІІ-ри а |
|
Левски
В домът ми
често се говори
за един велик герой.
Името му странно - Левски
и не зная кой е той.
Мама казва: Ще пораснеш
ти голяма и ще разбереш.
Ето, вече зная: Левски -
бил и свят герой.
Моето училище любимо
носи неговото име.
Всяка сутрин в него ме посрещат
сини искрени очи.
Светло и голямо чело
ми чертае верен път,
а устата сякаш казва: Не забравяй своя дълг!
Левски, вечно ще те нося
в моето сърце!
Ще прославям твоя подвиг
днес и във векове!
Автор: Виктория Дурчева, ІІ-ри а